Сега са в ход големи обрати на пазарите
На пръв взор това е абсурд. Пазарите през октомври бяха потънали в скептицизъм, защото инфлацията оставаше настойчиво висока и вложителите се опасяваха, че централните банки ще задържат лихвените проценти по-високи за по-дълго време.
До декември същите тези пазари бяха обхванати от еуфория с помощта на видимо мрачните изказвания за лихвените проценти от ръководителя на Федералния запас Джей Пауъл, които наподобява обещаваха по-ранни понижения на лихвите от предстоящото преди. И в този момент, през януари, пазарите на акции означиха неустойчив старт на годината.
Ключът към разбирането на тези рискови съмнения в настроенията се намира в механиката на подвластната от данни парична политика. Това кара вложителите да преразглеждат и преразглеждат безпределно своите тактики за търговия въз основа на натоварен анализ на реториката на централната банка и на упованията за това по какъв начин застаряващите входящи данни с изменчиво качество ще повлияят на определянето на лихвените проценти на централните банкери.
В рамките на това обратно - изглеждаща, нестабилна политическа рамка, краткосрочността е ендемична. И рискът е, че пазарите подценяват дълготрайните основи. Този риск ще бъде изключително висок през 2024 година, когато ще станем очевидци на продължаващи обрати в дългогодишните стопански трендове.
Въпреки радостните неотдавнашни догатки на пазарите за намаляваща инфлация, проточилата се епоха на ултраниски лихвени проценти сигурно завърши. Да, краткосрочните лихви ще паднат през 2024 година, защото инфлацията продължава да понижава. Но по-дългосрочният проект е различен въпрос.
Като начало задължението на централните банки да свият балансите си след снадки интервал на количествено облекчение значи, че те ще изтеглят покупателната си дарба от обществените пазари тъкмо както държавното управление условията за заеми са на пикови равнища.
По-широка опасност за възгледа на Панглосиан за „ безвъзмезден обяд “ за държавния дълг, подбудена от незначителни действителни лихвени проценти след финансовата рецесия от 2007-09 година, е обвързвана с обръщането на няколко позитивни предлагания шокове в международната стопанска система от 80-те години на предишния век.
Най-важното визира въздействието на възхода на Китай и други нововъзникващи пазари върху международния пазар на труда. Това докара до пренасищане с работна ръка, което понижи заплатите в развития свят. Един от резултатите бяха понижените вложения, защото фирмите замениха капитала с труд, което оказва помощ да се изясни мрачният връх на продуктивността след рецесията. Друга беше тихата инфлация (за която централните банкери нехайно си приписаха заслуга).
И въпреки всичко в този момент международната работна мощ се свива. След пандемията преговорната мощ на труда се усили и ще нараства още повече, защото работната мощ продължава да понижава в застаряващите напреднали страни, а също и в Китай и Корея. Ръстът на заплатите в този момент предизвиква фирмите да заменят капитал с по-скъп труд.
Други стопански удобни резултати на глобализацията, като да вземем за пример трансграничните вериги за доставки, се понижават в лицето на геополитическата борба. Това носи резистентност за сметка на икономическа успеваемост. Междувременно протекционизмът нараства. Всичко това са мрачни вести за растежа.
Кенет Рогоф от Харвард твърди, че даже инфлацията да намалее, тя евентуално ще остане по-висока през идващото десетилетие, в сравнение с през десетилетието след финансовата рецесия. Той цитира фактори, в това число растящи равнища на дълга, увеличени разноски за защита, зелен преход и популистки претенции за преразпределение на приходите. Трудно е да се спори с това, макар че има открит въпрос до каква степен технологии като изкуствения разсъдък могат да компенсират този инфлационен напън.
Не очаквайте Китай да се притече на помощ както на фронта на растежа, по този начин и на инфлацията както стана след финансовата рецесия. Предишният му модел на напредък, движен значително от пазара на парцели, в този момент е структурно провокиран и се чака Китай занапред нататък да внася по-малко.
Едно от най-дълбоките въздействия от обръщането на ултраразхлабената парична политика се обръща върху рентабилността и финансите на корпоративния бранш в напредналите страни. Проучване на Майкъл Смолянски от Фед демонстрира, че по-ниските разноски за лихви и корпоративните данъчни ставки изясняват повече от 40 % от действителния растеж на корпоративните облаги от 1989 година до 2019 година за нефинансовите компании от S&P 500.
Това е привличащо вниманието огромен брой и картината ще бъде сходна в развития свят. В днешните фискални ограничавания обсегът за повече понижения на корпоративния налог е най-малък и лихвените проценти няма да се върнат съвсем до нулата. Така че се подгответе за дълготрайно закъснение на растежа на корпоративните облаги и възвръщаемостта на акциите.
След тези огромни обрати новото обикновено за вложителите ще включва доста провокационен паричен пейзаж с нараснала волатилност и по-висока рентабилност на дългите облигации от последните години. На фона на възходящия държавен дълг, строгите публични лихвени проценти в този момент способстват за неловко високите разноски за държавни заеми.
По този метод политическият напън върху централните банки може да се ускори. Междувременно по-високите лихвени проценти и рентабилност на облигациите в към този момент не ултра свободния паричен режим ще наложат продължаващо напрежение върху финансовата система, поставяйки задачите на централните банки за надзор на инфлацията и финансова непоклатимост евентуално в спор. Изглежда под въпрос дали практикуващите пазари са взели на борда цялата тази токсична материя.
